“Sofia Vibes” е мелодията, която любимият ти град си тананика. Тук ще ти разкажем за изпълнители, сцени и събития от музикалния ъндърграунд на столицата.
Започваме рубриката “Sofia Vibes’” с Павел Терзийски – едно име от музикалния ъндърграунд на града, което ще чуваме все по-често. И това е, защото Павел създава не просто музика, а свят. Топъл, цветен и космополитен музикален свят, събиращ всички посоки на реалния и поне още две три въображаеми. Ще си позволим да опишем въздействието на музиката му с цитат от неговото парче “New beginning”, а именно “With a heart that wanders facing crystal waters, bend my life in corners changing all my borders”. Или – едно музикално пътешествие в търсене на чудеса.
Павел вече е познат като джаз вокалист, бийтбоксър и носител на “ИКАР“. А днес ще поговорим с него за двата му нови албума и за красивия свят на неговата Музика.
Здравей, Павел!
Разкажи ни в началото за теб и Музиката.
Казвам се Павел Терзийски и съм певец и композитор на свободна практика. Роден съм в София преди 34 години, а от 14 години се занимавам професионално с музика като вокалист в различни формации за импровизационна и писана музика и като създател на музика за театрални постановки.
Какво те провокира да създаваш музика?
Идеите, които не спират да изпълват главата ми. Понякога през ума ми протича цял саундтрак в рамките на един ден. Това прави за мен създаването на музика вид удовлетворение.
“The Little Tailor” е новият ти самостоятелен проект. Разкажи ни повече за него?
”The Little Tailor” е моят втори самостоятелен албум, който издадох през юни 2020 като продължение на посоката в творчеството ми, която се появи с парчето ONE, което е част от театралния спектакъл “Дом за овце и сънища” от Здрава Каменова, за чиято музика спечелих “ИКАР 2019”.
В тазгодишното издание на фестивала “Радар” във Варна имах огромното удоволствие да представя албума премиерно с изключителните си колеги – Димитър Горчаков (пиано), Михаил Йосифов (бас синт) и Александър Даниел (електронни ударни).
В албума откриваме етно мотиви и напеви, препращащи към далечни краища на света. Откъде черпиш вдъхновение за тях?
Част от идеите се раждат от работата ми с колегите в театъра, чийто светоглед и въображение са като криле на въображението, които понасят собствените ми идеи на друго място. За мен музиката е начин за придвижване на ума от едно място на друго. Слушайки музика и свирейки с отделни творци, аз се обогатявам, зареждайки резервоара си за идеи.
Музиката ти звучи много замечтано. До реалността ли е по-близо тя според теб, или до някакъв твой въображаем свят?
Музиката ми често отразява друг свят, който е невидим за окото, но напълно видим за сърцето и ума.
Как разбираш, че някоя музикална идея вече не е просто идея, а основа на нова композиция?
Когато ме впечатли и я запиша. Но дори и тогава не съм сигурен. Рядко съм сигурен, пример е отново парчето ONE от албума “The Little Tailor”, както и “Sky Thoughts” и “When Silence Speaks” от албума “Settlers” с Александър Логозаров.
“Settlers“ е новият ти съвместен албум с Александър Логозаров. Защо settlers?
Защото се чувстваме малко чужди в собствената си страна. Сякаш музиката ни е неразбрана и чужда на хората в България. Предполагам, че езиковата граница, предвид текстовете на английски, е сред основните причини това да е така.
Независимо от това обаче ние сме избрали да се развиваме в това общество по този начин. Всички се учим, а като творци сме и в постоянно търсене на автентичното в себе си и околния свят, защото именно него се стараем да отразим в музиката си.
Разкажи ни за работата с Александър? Как се раждаха идеите и как ги развивахте?
Предлагахме свои идеи, които довършвахме впоследствие, или вече готови, които аранжирахме заедно. Рядко сме били в несъгласие относно музикалните решения в албума. Страхотен китарист, композитор и аранжор, който е едновременно изключителен артист и умел в занаята си, две рядко срещани черти в музикантския свят.
Докато правиш музиката си, кой си представяш, че я слуша? Кой е твоят пръв виртуален редактор?
Представям си хора, които ме дразнят, както и хора, които ме вдъхновяват. Не ми се споменават имена. Хора, които са успели да ме докоснат някога с нещо.
Преди си правил и кавъри. Какво е за теб авторската музика?
Кавърите през погледа на джаз традицията могат да бъдат преобразени до неузнаваемост, което да ги доближи повече до авторството, но личните идеи за мен са отражение на онова, което човекът носи у себе си от онзи, невидимия свят.
София Fantasy e свят, населен с комикс герои. Ти на кого би посветел парче?
На себе си и на всеки, който успея да чуя и видя музикално.
