Ватман – началото
Идеята за супергероя Ватман се роди като на шега и почти на мига се понесе на релсите на нашето въображение. Заваляха идеи и асоциации, взрив от предложения и разногласия за самия сюжет, но от самото начало всички бяхме единодушни за едно – Мурджев, той трябва да рисува тази история.
Георги Мурджев е безсрамно добър илюстратор, с когото имаме удоволствието да работим от първата ни книга – “Пловдив Fantasy Пътеводител“ . Рисува дръзко, с мощен щрих и сигурна ръка. Той е от онези, за които другите илюстратори казват: “М‘дааа, това го е рисувал Мурджев“.
Лошото при Георги Мурджев е, че той винаги е много зает. Хубавото е, че когато все пак се навие, участието му амбицира всички останали художници и вади най-доброто от тях. А работата му е “веднъж“!
С други думи – тандемът ни е бетон. Ватман и Мурджев е минимум нашето Батман и Робин.
Димитър Мурджев
Един ден Митака (Димитър Петров) ми звънна и предложи да нарисувам няколко страници за “София Fantasy“. Много харесах историята, а и вече бях участвал в “Пловдив Fantasy Пътеводител“ и “Пловдив Fantasy История“ и се съгласих…
…И слава богу, че не му отказах, както по инерция щях да направя, понеже напоследък съм по-зает от обикновено.
От малък обичам комикси. Баща ми започна да купува “Дъга“ още от първия брой. Той прерисуваше за нас някои от панелите на “Спартак“ и “Елемаг, Воинът на Хан Тервел“, а ние със сестра ми копирахме с индиго рисунките. За мен художниците от “Дъга“ бяха най-великите, най-големите, художниците с главни букви. Комиксите в “Дъга“ ме запалиха по рисуването и определиха с какво искам да се занимавам. Та значи, от малък реших, че ще ставам художник, и въобще никога не съм се съмнявал в това. Тази страст към рисуването – с молив, туш, боички – издържа доста дълго и все още ме мъчи периодично. Улисан в рутина и работа, все по-рядко намирам време да я начеша тая краста. Но кой знае…;-) Много си падам по аналогово рисуваните комикси – като нещата на Алекс Рос и Рикардо Федеричи, Серпиери, Алберто Бречия и много други. Кой знае, някой ден, когато имам време, може да си седна на задника и да видим какво ще стане… 😉
